В един свят, който постоянно ни подтиква да правим повече, да сме повече, да контролираме всичко около нас, „пускането“ изглежда като революционен акт. И все пак, както ни напомня Бърни Кларк, изкуството да пускаш не е усилие, а състояние. Истинското освобождаване идва, когато престанем да се опитваме да го постигнем – когато просто сме.
Парадоксът на пускането
Да пуснеш е лесно, нали? Всички сме чували съвети като „отпусни се“, „не го мисли“, „пусни го“. Но колко често тези думи ни карат да се напрягаме още повече? Това е защото „пускането“ не е нещо, което можем да постигнем чрез усилие. Парадоксът е, че колкото повече се опитваме да пуснем, толкова повече се вкопчваме.
Пускането е естествено състояние. Когато отвориш ръката си, тя пуска това, което държи. Не е нужно да принуждаваш пръстите си. По същия начин умът и сърцето могат да пуснат, когато им позволим да бъдат.
Защо е толкова трудно да пуснем?
Когато държим на нещо – идея, емоция, очакване – често това ни дава чувство за идентичност. „Аз съм този, който контролира всичко“ или „Аз съм този, който страда“. Това е нашето его, което се бои да се разтвори. Но както казва Бърни Кларк, най-големият акт на доверие е да позволиш на живота да се разгръща, без да го контролираш.
Често зад нежеланието да пуснем стои страх – страх от промяна, от загуба на контрол или от неизвестното. Но какво би станало, ако вместо да се борим срещу страха, просто го приемем? Ако го оставим да бъде част от нашия опит, без да се опитваме да го премахнем?
Йога като практика на пускане
В йога често се срещаме с концепцията за „отпускане в позата“. Не става въпрос за това да се бориш, за да стигнеш до определена форма, а за това да намериш комфорт там, където си. Когато легнеш в Шавасана – позата на мъртвеца – не е нужно да правиш нищо. Просто позволяваш на тялото да тежи върху земята и на ума да бъде такъв, какъвто е.
Същото е и в живота. Пускането не е за това да изхвърлиш или да избягаш от нещо. Това е за това да приемеш момента, такъв какъвто е, и да позволиш на нещата да преминават през теб – мисли, емоции, обстоятелства.
Как да пуснем, без да се опитваме?
Приеми, че пускането е процес – То не се случва моментално. Като лист, който се носи по течението, остави себе си да бъдеш воден.
Съзнателно присъствие – Когато усетиш напрежение или вкопчване, спри и обърни внимание на дъха си. Не се опитвай да променяш нищо – просто наблюдавай.
Довери се на живота – Пускането е форма на доверие. Повярвай, че всичко е точно такова, каквото трябва да бъде.
Наблюдавай без осъждане – Вместо да мислиш, че трябва да „пуснеш“ нещо, просто наблюдавай мисълта или емоцията. Позволи ѝ да съществува, докато сама не избледнее.
Практикувай благодарност – Благодарността ни помага да ценим това, което имаме, вместо да се тревожим за това, което може да изгубим.
Заключение: Пусни... просто пусни. Изкуството да пускаш не е подвиг на волята. То е акт на отпускане, на доверие, на позволяване. Когато престанем да се борим и просто позволим на живота да тече, откриваме, че няма нищо, което да трябва да пускаме – защото никога не сме го държали истински.
Позволи си днес да не правиш нищо. Просто бъди. Това е истинското пускане.